24 февруари 2007

El Compo и Tribute to GROW

Двете игри в заглавието на поста използват същата система като тази на GROW игрите т.е. като комбинирате в определен ред няколко предмета трябва да постигнете оптималното взаимодействие между тях. Е, на практика е малко по-изчанчено, но идеята за търсенето на вярната последователност се запазва.

El Complo е не лошо заглавие, което е доста по-предсказуемо от повечето GROW игри, но пък това съвсем не значи, че е по-лошо. Дори напротив - автора се е постарал да направи добра графика, а развитието на различните комбинации положително може да ви обърка. Не знам дали играта използва случайно или не GROW системата, но определено резултата е добър.


Tribute to GROW си е породена точно от GROW сериите и като външен вид и усещане от играта е доста близка до тях, но сякаш липсва нещо съвсем малко за да стигне нивото на игрите на Eyezmaze. Все пак трябва да се опита, защото не вярвам някой да се справи набързо с Tribute to GROW.

Още заигравки

24то число от месеца - за някои хора идва момента да си плащат своите сметки, за други - чуждите сметки, а за мен да си направя сметката за няколко игри, които без да имат нещо уникално в себе си са успели да ми привлекат вниманието за необяснимо дълго време.

Ray Ray не е нищо повече от една добре позната на много хора логическа игричка, в която имате някаква конфигурация от елементи, за които имате две положения и трябва да нагласите всички в едното от тях. В случая става дума за човечета, които идват клекнали, а вие трябва да изправите. За всяко човече щом промените положението му и тези около него сменят позата си. Ако изправите всички, незнайно защо, си вдигат тениските и се засмиват. След това идват нова порция наведени човечета в нова конфигурация. За жалост в трите нива на трудност винаги имате за решаване едни и същи пъзели, които би трябвало да омръзнат бързо, но се хващам, че се заигравам всеки път щом видя Ray Ray.


Dicewars може би заслужава отделен пост, но ще я натикам в общия. Играта представлява смесица между игра на зарове и походова стратегия. В началото избирате брой на играчи и карта, която представлява разпределен на територии континент. Всички участници имат няколко парчета земя, върху която "армия" от няколко зара се е разположила. Когато се "сбиете" се надявате вашите хвърлени зарове да са като сбор по-големи от тези на противника. Ако са - печелите ново парче земя и всички зарове, с които сте атакували, освен един, който пази старата територия, се преместват на новата ви земя. Ако сте на равно или сбора ви е по-малък от на противника губите цялата войска, с която сте атакували, освен един зар. След края на рунда компютъра разпределя нови зарове по някаква негова логика, която може да ви скъса нервите, но спомага доста за да е балансирана играта. С Dicewars половин час от деня ви може да отиде като нищо.


Timefighter е заглавие, за което не мога да си обясня защо изобщо отделям от времето си. Историята е меко казано ненормална - вие сте някакъв вид времеви пилот, който благодарение на изобретен от Леонардо портал обикаля из историята и се бори с нападналите планетата извънземни. Да, Леонардо, пътуване из времето и извънземни, което може би нямаше да е толкова лошо ако самолетите на нашия човек не бяха бяха съобразени с епохата. Какво от това ли? Ами представете си как машина от Ренесанса избива купища инопланетяни заедно с космическите им кораби. А за да е цирка пълен същите високо технологични нашественици нападат корабите в морето, но не с бойни машини, а под формата на огромни пипала. Как тогава играта ми е привлякла вниманието? Има стреляне, много стреляне. Навсякъде летят лазерни лъчи, а това, че противниковите са в гаден зелен цвят и не се различават лесно от задния фон, само допълнително усложнява маневрирането в цялата лудница. Освен това нивата са дългички и няма да спасите света на бързо. Така че Timefighter е подходяща игра ако в момента умирате от скука и дори сблъсъка на средновековието и извънземните би ви се сторил интересен.

23 февруари 2007

Toon Crisis 2: Toon raider

Продължението на Toon Crisis ни среща отново с познатите от първата част дяволчета и други рисувани чудовища, които имат огромното желание да ви набият за да ви вземат MP3 player-а. Втората част обаче, разполага с нови босове, които трябва да натупате с вградения си в пръстите бластер. Този път влизате в ролята на тичащо в парка момиче, чиято тренировка е доста често прекъсвана от въображаемите й противници. И отново има много стреляне в различни режими, като някои от чудовищата искат специална система, за да ги победите. От друга страна междинните филмчета се преливат по перфектен начин със бойните сцени и обратно.

Играта има един сериозен недостатък - твърде е кратка и точно когато сте набрали инерция и имат огромното желание да се справяте с нови тълпи скачащи гадинки - всичко свършва. Но това не е основателна причина да пропуснете Toon crisis 2, защото играта е наистина забавна и е един приятен малък екшън, който продължава по много добър начин първата част.

Защитете отново walkman-а си тук.

Finger twister

Поради налегналата ме перманентна творческа криза искам да ви запозная с една игра, на която най-вероятно няма да обърнете нито капка внимание - Finger twister.

Сещате се за Twister - една семейна игра, в която поставяте на пода покривка на шарени точки, завъртате една джаджа, която ви казва кой крайник къде да сложите, и в крайна сметка приключвате със зрелищно падане (заедно с всички играчи), поради невъзможността ви да се нагънете в нужната форма. Като цяло намирам за абсолютно невъзможно подобно нещо да се играе на компютъра. Finger twister обаче ме опроверга - Twister може да се играе на компютъра... и по-специално върху монитора. Авторът е направил нещо доста просто - "постелил" е шарена покривка на екрана и е сложил една ръчичка, която щом натиснете ви казва кой пръст на какво поле да сложите. Казах си, че е проста работа и пробвах. След пробата се чудя дали ръцете ми не са се деформирали от клавиатурата. Да кръстосваш пръсти както една флашка поиска май не е като да ги кръстосваш докато пишеш. След играта ще можете да се радвате и на собствените си отпечатъци по монитора, които с това, че са доста размазани, напомнят за усилията ви да поставите нокът върху най-неудобното поле, което е можело да се падне. Ако има някой не по-малко луд около вас и има желание можете да пробвате да играете по двойки. Предвиждам боцкане, бутане и особено замъглен кинескоп.

Играейки игри като тази и едно заглавие за download - Racing Pitch, в което трябва да бръмчите на микрофона си, за да карате колата си, се чудя какво още могат да измислят хората. И с нетърпение очаквам да разбера :}

Ако искате покълчете пръсти с Finger twister тук.

19 февруари 2007

Решения на флаш куестове

Снощи в момент на лудост започнах още едно малко проектче, което може да се окаже полезно на някои хора. Не знам от къде ми хрумна да пиша решения на флаш куестове, но това се оказа доста по-трудоемко, от колкото предполагах.

Всъщност блога е на възраст малко по-голяма от 24 часа и има едва 5 пост, като 4 от тях са за Submachine сериите, но държа да се изфукам с него, като така се надявам от срам да не го закрия още в зародиш. Разбира се ще има още доста да се пипа по външния вид, но Blogger ми създаде доста проблеми в опитите ми да оптимизирам темата, така че да е по-функционална.

Признавам, че изобщо не потърсих дали има друг сайт, който да предлага описания на български как се разрешават такива игри, така че е напълно възможно да се припокривам с някого.

Ако имате желание да постна някое решение написано от вас можете да ми го пратите на адрес . Всъщност можете да ми пращате и предложения за игри, за които да пиша и тук на този блог.

Пожелавам си успех :]

08 февруари 2007

2 футболни игри от Miniclip

Miniclip, макар и доста голям и красиво направен сайт, никога не ми е допадал. Не знам защо, но повечето игри, които могат да се намерят там ми доскучават за отрицателно време. Все пак тези дни се заиграх на тази страница и открих две сполучливи футболни игри посветени на световното първенство.

World Cup Soccer е първата от двете игри. В графично отношение е наистина добре направена и не съм сигурен дали това не е най-силната й страна. Геймплеят също е добър, но за жалост трудността не е особено голяма.

Отборите са от по трима души и вратар и изглежда така сякаш играете на малки вратички. Управлението е изключително просто и се извършва само със стрелките и още два бутона. Докато топката е ваша можете или да комбинирате със съотборник или да отправите удар, чиято сила може да се регулира в много малък диапазон. Когато не сте във владение няма бутон за отнемане и трябва да препречите пътя на противниковите играчи, за да се обърнете в атака.

Усещането докато играете е приятно, но компютърните опоненти се представят на ниво само ако са силни футболни страни. Лошо впечатление прави и това, че имената на играчите на са лицензирани и следователно няма да са реалните, а много близки по изписване и звучене до истинските. За радост можете да сменяте наименованията на футболистите, но и те са доста ограничени в дължината на позволените символи.

Въпреки всичко World Cup Soccer е приятна игрица, която да ви хване окото с приятна и доста лека графика (по-добра от най-старите версии на Fifa) и да запълва времето в офиса, където не можете да играете нищо по-сериозно.

World Cup Glory сякаш е малко по-добра от предната игра, но пък беше прекалено тежка и не ми беше възможно да й се насладя напълно. Поради това WC Soccer ми допадна доста повече, а и динамиката в нея беше доста по-голяма. Разбира се на по-мощен компютър и WC Glory би могла да се представи подобаващо, но при мен просто не се получи.

Все пак и това заглавие има доста достойнства и си струва да се опита. Още от менютата се вижда, че играта е професионално направена и качествена. Управлението е отново със стрелките и два допълнителни бутона, но тук можете да ги изберете по свой вкус. Приятно впечатление прави, че не само отборите са в пълни състави, но и можете да изберете от няколко тактически схеми, които да ползвате. Освен това движението но топката е доста по-реално, от колкото в WC Soccer. Много полезно е и, че няма да се налага да чакате топката да се дотъркаля в краката ви, а ще можете да се борите за нея с ефектни шпагати. Камерата е динамична и успява винаги да осигури добър поглед върху терена. Голям плюс е и опцията за игра на двама души на един компютър, която ще ви позволи да поиграете с приятел.

Има две негативни неща, които ми се набиха в очите. Първото е, както вече споменах, е факта, че играта е тежка. Толкова тежка, че играчите се движеха толкова бавно от стария ми селерон, че изнервяха и търпелив човек, като мен. Вторият проблем е контрола върху топката докато бягате. Ако я пуснете напред и хукнете след нея не я поемате директно в дрибъл, а трябва да минете близо до нея, за да остане във ваше владение.

Повече впечатления от игрите ще трябва да съберете сами. Аз можах толкова.

07 февруари 2007

Curiously Strong All Night Long (The Game)

Зад това дълго име се крие един сравнително кратък и лесен куест. Историята му е за Ал, който се явява малко загубеняк и повечето жени не биха му обърнали особено внимание. Ниският му ръст и грозновати черти го правят неприятен за представителките от нежния пол. Незнайно как обаче Ал успява да уговори в интернет среща с една звезда и същата вечер трябва да се вмъкне в елитен местен клуб и да си осигури достъп до стаята, в която се намира възлюбената му. Разбира се горилата на входа не би го пуснала просто така и от този момент поемате контрол върху нещата.

Играта е сравнително добре изпълнена и единственото негативно, което ми се наби в очите е, че предметите от инвентара понякога не реагираха правилно когато ги изпробвате подред. За сметка на това можете да водите дълги и често безсмислени разговори с персонажите, които срещате. Много от диалозите няма да имат особено отношение към развитието на действието, но пък интерактивността е предостатъчна за толкова кратка игра.

Трябва да спомена, че играта е рекламна и е за компанията Altoids, но ако не знаете кои са те (или може би какво е това, защото не ми се изняваше този въпрос) няма да усетите маркетинговия елемент.

Ако искате да помогнете на Ал да свали една готина мацка натиснете тук.

05 февруари 2007

flOw

Flow е игра, за която от вече 5 минути не знам как да започна поста си. Не съм сигурен дали нещо, което въплъщава теория за еволюцията би било интересно за някой. Е, на мен ми беше, но това съвсем нищо не значи.

Започвате като едноклетъчно със скоба, която би трябвало да е устата му. Действието се развива там, където се смята, че се е зародил живота - във водата. Като поглъщате други форми на живот постепенно растете и еволюирате. Започвате да се делите, да ви растат антенки и накрая заприличвате на стоножка. Измежду всички същества, които плуват около вас има и две бактерии с характерна форма и синя или червена точка в центъра си. Специфичната им роля е на нещо като вход към по-горно или по-долно ниво както на трудност, така и в чисто пространствено отношение. Колкото по-дълбоко се гмурвате, толкова по-големи и опасни за вас животни ще срещате. Ако следвате червените бактерии, водещи надолу във водата, не след дълго ще се натъкнете на доста гладни многоклетъчни, които освен с размер могат да ви изненадат и със скорост и маневреност. Ако трудността е твърде голяма можете да се върнете назад като изядете някоя синя бактерия.

За жалост играта е тежичка и старата ми машина трудно я издържа, така че не можах да й се насладя напълно. Макар първите нива да не са много динамични когато стигнете до големите риби и започнете да маневрирате бясно в опити да оцелеете разбирате, че наглед безумната идея на "игра по еволюцията" не е чак толкова лоша. Като стана дума за управлението то става изцяло с мишката, което ви прави доста повратливи и способни да се справяте с предизвикателството на останалите животни. Сещам се за някои игри, в които трябва да ядете за да пораснете, най-често сте риби и ядете по-малки такива, но при тях един досег с жертвата ви е достатъчен. Във flOw живите същества са разделени на сегменти и за да ги погълнете трябва да "отхапете" от всеки един от тях и едва тогава излизате като победител от схватката със съперника.

Тук можете да намерите видео, което показва началото на играта. Не е нищо впечатляващо, но малко по малко се стига до битката с boss-а, която ако не друго поне изглежда красиво. Докато търсех филмче от играта попаднах и на това, което показва версия , която е за сваляне и е предназначена за Play Station 3. По мое мнение резултата е много добър.

Еволюирайте тук.

02 февруари 2007

Блогрол

Блогролът включва линкове към други блогове, които може да представляват интерес за посетителите тук. Реших да обърна малко внимание на включените сайтове.

Action-Adventure е един от малкото блогове, които са на български и са ориентирани изцяло към игрите и по-специално към едноименния жанр. Estranged, чието дело е страницата, пише доста подробни ревюта на заглавията, които представя (не да прасне само две думи като мен) и наистина си струва да се зачетете в написаното от него. Възможно е точно неговите думи да ви запалят да изиграете някоя игра, която не сте пробвали до сега или дори да насочи вниманието ви към action adventure жанра.


Jay Is Games по мое впечатление е най-известния и посещаван блог, който представя флаш и други игри. Проекта е много добре изграден с добри ревюта от различни автори, а голямата му посещаемост осигурява множество коментари, които да допълнят впечатленията от представеното или да ви помогнат ако имате проблем. Съдържа изключително голямо количество информация и връзки към игри, които почти без изключение заслужават да бъдат играни.


Gaming Tags е друг блог, който набляга почти изцяло на флаш игрите. Ревютата не са дълги и подробни като тези в предните две страници, но пък дават достатъчно количество информация. Авторът е също и разработчик и ще ви известява за прогреса на някои от проектите си.



Escape the room point and click games е блог, който пренебрегвах доста време, но го правех напълно неоправдано. Ако не бъркам при основаването си е представял само "escape the room" игри, но с течение на времето обхвата му се разширява и вече обхваща доста жанрове. В коментарите към постовете могат да се намерят решения на загадките в логическите игри и много пъти този източник е единственият, с който да си помогнете ако запецнете някъде.

Сподели

Оцени