Заигравка тайм

Нямам много време за друго, но поне месечните малки, непретенциозни, но зарибителни игри ще представя.

Fly The Copter и подобните на нея игри сякаш притежават една от най-простите, но пристрастяващи концепции - имате на разположение хеликоптер, чиято височина на полета контролирате само с мишката, като трябва да избягвате препятствията по пътя си и да стигнете колкото се може по-далеч преди да се разбиете. Ако отпуснете бутона на мишката хеликоптера губи височина, а ако задържите - машината се вдига. Семпло и като идея и като изпълнение, но приковало много хора пред мониторите.

---

Orbit представя нещо като космически... билярд? Не, по скоро не, но не се сещам за по-подходящо обяснение. На практика имате сини точки с различна големина, които имат собствена гравитация и привличат една червена точка, която трябва да наместите и изстреляте по такъв начин, че за определен период от време да не се удари никъде. В началото е лесно, но с всяко ниво вселената става по-претъпкана със сини планети и е по-трудно да не разбиете кометата си някъде.

---

Space Worms е друга игра, която въплъщава гравитационния ефект, но по малко по-различен начин. За разбика от Орбит, където промъквате комета между статични планети, тук може да се каже, че промъквате комета между други комети, които имат силно желание да се сближат с вас. Всички тела са малки черни точки, които жужат на екрана и само бързата ви реакция би предотвратила сблъсък. А ако все пак не успеете да се опазите едвам ще изчакате секундите преди автоматичното рестартиране на нивото.

Get the Glass

Компютрите промениха много аспекти от живота. Един от тях бяха настолните игри. Децата вече не се събират за да играят на Монополи, а се уговарят по Skype и играят в мрежа.

Get the Glass е може би настолна игра. Казвам "може би", защото има всички характеристики да е такава, но се играе самостоятелно (за мен настолните игри губят до голяма степен чара си ако не са поне за двама), което значи, че няма да можете да биете съседа.

Като повечето неща създадени за Got Milk и Get the Glass е на високо ниво. Графиката е повече, дори рядко добра. Озвучаването също не е лошо, а и идеята е свежа.

Поемате контрол над семейство Adachi, което се бори срещу ужасяващата преспектива на живота без мляко. За да е успешна каузата им обаче е нужна силата на Чашата. Играете като хвърляте зарче и местите семейния бус по начертаните на картата полета. В зависимост от това на какво поле попаднете ви се случват различни неща, като можете да имате добър или лош късмет или да ви се наложи да изпълните малка подигра, което при успех ще ви отърве от влизане в мрачния затвор Милкатраз. А попаднете ли в панделата можете да загубите живот и да продължите от там, до където сте достигнали или да опитате да избягате, което може да ви доведе и до Game over. Докато се движите по картата ще бъдете гонени от полицейска кола, която също се предвижва с хвърляне на зарчето. Само мога да предполагам какво става ако ви хване, защото винаги се движих с голяма преднина пред нея. Играта има и още доста изненади, които да откриете сами.

Негативното в цялата работа е, че се играе на цял екран и няма възможност за промяна на качеството на изображението. Това от своя страна води до доста голямо натоварване на старите компютри. Хубавата визия идва в голям обем информация и изисква по-бърза връзка ако не искате да ви се развали удоволствието от бавното зареждане.

Fancy Pants Adventure 2 (Demo)

Jay от JayIsGames постна линк към демото на Fancy Pants 2. За тези, които не са запознати с първата част ще кажа, че Fancy Pants е една доста приятна Jump n' Run игра, в която представлявате едно доста подвижно и пластично човече с интересни панталони и още по-интересна коса, което се движи по нивата по начин, който леко ми напомня Супер Марио, но доста еволюирал. От демото на втората част става ясно, че продължението ще е доста по-разчупено, а човечето ви знае някои нови номера, като отскачане от стените в нинджа стил и висене по въжета. Освен това и интерактивността на средата изглежда на високо ниво, така че остава да чакаме финалната версия на играта.

Palino

Palino е пълен боклук. Играли сме и много по-големи боклуци, но това не променя отношението ми към играта. Тя е малка, непретенциозна, с добре направена графика и кръгла нула като история. Защо тогава я оплювам така? Погледнете картинката в ляво. Не е никак голяма, но съм сигурен, че много от вас ще видят нещо познато. Заместете грозноватия мексиканец с вълк, по рафтовете търкаляйте яйца, а горе в ляво допълнете с един заек. Още няколко козметични промени и получавате една игра, която беше на мода преди да се появят китайски тетриси. Става дума точно за Ну Погоди, от която имам съвсем бледи спомени, в които събирам яйца, а около мен бягат пиленца. Някъде по времето на детската градина Електрониката (водя се по името на флаш играта, но то може и да се различава от оригинала) се счупи и след година или две бях горд собственик на "Тетрис" с 12 игри. Все пак първия ми досег с някаква електронна игра беше точно с онази малка червена кутийка с руски произход и герои от култово детско. И точно тук идва проблема с Palino - ако не бях играл Ну Погоди щях да подмина без да ми направи никакво впечатление, но съм възмутен от това, че играта се преправя със сценарий, който е меко казано безсмислен, и се пуска за прослава на създателите си. Не може Вълкът да става мексиканец, яйцата да са гадна мексиканска храна, а щом панера ви се напълни да хвърляте всичко на земята. Една голяма черна точка за ArmorStudios. И други класически игри са били изтупвани от праха, като резултатите са били от плачебни до прекрасни, но определено не ми допадна някакъв гринго да замества героите от най-ранното ми детство.

Да ме извинявате за критично-лиричното и доста несвързано, като повечето ми постове, отклонение. Ако след тези редове ви се играе оригинала и тази версия, към която има линк по-горе в статията не ви е допаднала, ето тук ще намерите още един флаш клонинг.

"Ну, Заяц, погоди!"

Приключенията на Nick Bounty

Nick Bounty е детектив, но за жалост не е от върхова класа. Е, не е и напълно неориентиран, но ще трябва да му помогнете малко за да реши два случая.

В A case of the crab разследвате убийството на продавач на раци, който е убит буквално пред очите ви и във вашия офис. Играта не е нито много дълга, нито много трудна... поне за тези, които имат мъничко опит с подобни приключения. Управлението е малко нервиращо, защото трябва да указвате какво действие искате да предприемете с всеки предмет, но и с това се свиква бързо. Добро впечатление прави и, че можете да избирате темите на разговор с останалите персонажи, което не се среща чак толкова често, но от друга страна тази особеност на играта има по-скоро козметичен характер. Графиката създава атмосфера, тъй като е черно бяла и напомня малко за старите криминални филми.

The Goat in the Grey Fedora не е никак лошо продължение на първата част. Всъщност то е и по-добро, като са подобрени повечето аспекти от играта. Загадките са по-сложни, макар отново да не могат да затруднят хората с малко опит, управлението е малко по-практично, а графиката изглежда е минала в третото измерение. Наред с това и историята ми се стори по-добре измислена.

Игрите за Nick Bounty са доста приятни, макар и да имат някои недостатъци (като например това, че не можах да спра звука на никоя от тях; не че озвучаването е лошо, но исках да си пусна друга музика докато играя). Поради това ако имате време може да им хвърлите по едно око. Може пък да ви харесат.

Решенията на първата и втората игри можете да намерите съответно тук и тук.