28 ноември 2007
Anika’s Odyssey: Land of the Taniwha
В тази игра няма нито сложни загадки, нито големи игрални полета, в които трудно да се ориентирате. Anika's odyssey няма да затрудни и неопитните играчи, а за феновете на куестовете ще бъда направо елементарна. За сметка на това пък, можете да починете приятно след тежкия ден, като разцъкате за половин час и спасите плюшеното зайче.
26 ноември 2007
McDonald's Videogame
McDonald's Videogame е симулация на бизеса на веригата за бързо хранене, само че умалена до символични размери. Малкият свят на играта обаче, не пречи в нея да са събрани повечето от практиките, в които McDonald's бива обвиняван от редица организации.
Поемайки контрол върху четирите главни сектора на действие на фирмата - земеделие, животновъдство, ресторантьорска част и управление, ще можете да се възползвате от множество непозволени похвати като генно модифициране на соята, добавяне на хормони в храната на говедата, подкупване на множество институции и други.
С течение на играта изискванията към вас ще стават все по-високи, външния натиск върху бизнеса ви все по-силен, а потребителите все по-малко. Рано или късно ще фалирате и играта, както и McDonald's ще бъдат свършени. Огромна загуба за света...
24 ноември 2007
Заигравки (Ноември 2007)
Atomic Racer - Единственото хубаво на това да си карате екипираната с ракети кола в Atomic Racer е, че когато дадете газ ще можете да минавате на слалом между останалите коли на магистралата. Някак в страни остава идеята, че преследвате пълни с атомни бомби камиони, които никога не успях да унищожа до края, защото все се блъсках някъде. Едва ли е голяма загуба, след като така и не разбрах защо ги гоня точно аз и защо полицаите не ме обичат. Но не ми пука - пускам на ново и натискам педала.
Champion Archer е много грозна. Изключително. И идеята й не е нищо особено - вие сте въоръжено с лък човече, което трябва да претрепе идващите срещу него други човечета и да разчиства до колкото може пътя на своите човечета. "Човечета" не се повтаря случайно, защото в крайна сметка ставата свидетели на пълна каша с човечета. Въпреки умопомрачителния баланс между вашите и противниковите сили, щом се заиграя отиват 15 минути в целене на малки stickmеn-чета.
Flip Card Game е може би (най-)стойностната игра в този пост. Простата концепция да се опитваш да вкараш с хвърляне карти в цилиндър, който се мести из игралното поле, се оказва приятно забавление за не повече от 5 минути.
16 ноември 2007
Yin Yang
Концепцията на „Ин и Ян” е следната: имате един черно-бял свят с едно черно и едно бяло човече. Реалността има противоположни, огледални правила за тях.
Това, което за Ин е въздух, за Ян е твърда земя. Това, което за Ин е издигната колона, за Ян е изкопана пропаст.
Там, където единият вижда тунел, другият вижда мост. Там, където единият вижда въздушен остров, летящ от планина до планина, другият вижда подвижна дупка, летяща от пещера до пещера. Дори гравитацията може да работи различно за двамата близнаци: това, което за единия е „горе”, за другия е „долу”.
Изненадите продължават. В някои нива всяко дете създава драконова сянка в света на своя близнак. Черният дракон повтаря движенията на бялото хлапе, но изяжда черното, ако го доближи, и обратно. Как да си свършиш работата, без драконовата сянка да изяде твоя двойник? Друг забавен елемент е негативното огледало, което прехвърля предмети от единия свят в другия, сменяйки цвета им.
Накратко, преживяванията в тази игра са уникални. Всичко в нея работи по странен начин, а като навържете няколко необичайни действия ще се изненадате как изобщо ви е хрумнало подобно нещо.
Дори и визуално Yin Yang впечатлява със стил. Като единствен недостатък бих посочил факта, че симулацията е малко бъгава – програмистът не е предвидил всички възможни взаимодействия и колизии. Във всеки случай пътешествието на Ин и Ян е преживяване, което не бива да пропускате.
Автор: Estranged
10 ноември 2007
N Game
Играта N се е превърнала в мания за доста хора на различни възрасти. Поредното доказателство, че графиката не прави играта, ви поставя в ролята на дребна нинджа, която скача по-добре дори от Fancy Pants и бяга бързо като Sonic. Като изключим стандартното умение за отскачане от стени, това е всичко, което умее героя ви. За динамика е добавено и време, през което трябва да преминете през нивата. Няма да убивате никой, нито ще хвърляте звездички или пък ще размахвате самурайски мечове. Целта ви е да отворите вратата към следващата стая, ако ви е възможно да съберете малко златни късове по пътя си, тъй като ви дават допълнително време, както и да се опазите от всичко, което се изправи срещу вас. Трите компонента дават доста динамична комбинация, в която ще се борите с неудобен ландшафт и множество неумолими противникови единици, които рядко пропускат да ви разкъсат на парчета.
Така написано N може да се сметне за посредствена и скучна игра. Може би щеше да бъде така ако още преди петото ниво не ставаше ясно, че няма просто да се разходите от входа до изхода на игралното поле, а ще трябва да направите множество повторения докато се измъкнете. Ако някой иска да изиграе всички мисии, които са на разположение ще трябва да положи доста усилия и да има много търпение, докато се научи да управлява нинджата с точността, скоростта и умението, нужни за да се стигне до краен успех. N увлича и те кара да опитваш пак и пак, докато не успееш или не закъснееш с половин час за среща.
Поради това факта, че е трудно да се мине на един дъх N първоначално е реализирана като флаш игра за сваляне* т.е. която не може да се играе направо online, но пък запаметява прогреса ви и можете да продължите приключенията си от мястото, от което сте спрели. По-късно е пусната и версия, която да изпробвате направо в интернет.
*Ако решите да изтеглите играта е добре първо да промените настройките и да изберете бутон, различен от Shift, с който да скачате. Натискането на Shift пет поредни пъти често създава неудобства на Windows потребителите.