Submachine 5 и 6

Една от любимите ми поредици флаш игри има две продължения, за които не съм писал тук. Игрите ме оставиха с противоположни впечатления, но все пак ще чакам с нетърпение новия епизод.

Submachine 5: The Root

Играта, обозначена с номер 5 в поредицата, е може би най-добрата серия от всички. Не само чудесната атмосферата се е запазила, а и историята на играта се допълва от информацията, която събирате докато решавате задачите пред себе си. Пъзелите от своя страна са доста интересни, като ме затрудниха доста. Може би това е резултат от факта, че не бях играл Submachine от доста време, но все пак оценям високо загадките в играта. Две неща, които правят добро впечатление са:

• Играта прави бележки вместо вас и вече не ви се налага да помните детайлите, на които се натъквате.
• Най-накрай има смислено приложение на малките точки, които събирате като secrets - след като свършите играта, ще можете да ги използвате за да разберете авторското отношение към някои елементи в Submachine.

Игри от Daniel Benmergui

Прескочете поста ако всичко, което търсите са коли, лазери и битки.

Нестандартен геймплей. Едва ли тези две думички могат да опишат работата на Daniel Benmergui, но са добро начало на срещата с творбите му. Самият автор определя игрите си като експериментални, но също така и като въплащаващи някакъв жизнен опит. Експериментални, защото използват подход, който не е ползван до сега и не се знае дали ще е успешен. Това, което прави Даниел, е да създава игри, които нямат строго определена цел. По този начин не ви се налага да размазвате босове, да ъпгрейдате до безкрай и да учите нови магии. Вместо познатите до болка задачи, често пъти ще можете сами да избирате в каква посока да тръгне историята и какъв да бъде нейния завършек. Това е и втората основна задача на Даниел - да предоставя игри, които да се осланят на някакъв жизнен опит или пък да се опитват да предоставят такъв. До колко авторът успява да се справи преценете сами:

Run

Не знам дали всички, посещаващи този пост, помнят Гумените мечета, но поне в моето съзнание анимационните герои са се запазили добре. Ето защо този спомен изплува когато започнах да играя Run. Лилавото извънземно с антенки, в чиято роля влизате, бяга из космоса без да поглежда назад. Докато се носи напред като Юсеин Болт, прескачате зейнали пропасти и завъртате в четири посоки 'пистата', така че да стигнете до финалната си цел.

Не знам защо бягате, но в крайна сметка получавате много динамична игра, която може както да ви пристрасти, така и да ви подлуди.