24то число от месеца - за някои хора идва момента да си плащат своите сметки, за други - чуждите сметки, а за мен да си направя сметката за няколко игри, които без да имат нещо уникално в себе си са успели да ми привлекат вниманието за необяснимо дълго време.
Ray Ray не е нищо повече от една добре позната на много хора логическа игричка, в която имате някаква конфигурация от елементи, за които имате две положения и трябва да нагласите всички в едното от тях. В случая става дума за човечета, които идват клекнали, а вие трябва да изправите. За всяко човече щом промените положението му и тези около него сменят позата си. Ако изправите всички, незнайно защо, си вдигат тениските и се засмиват. След това идват нова порция наведени човечета в нова конфигурация. За жалост в трите нива на трудност винаги имате за решаване едни и същи пъзели, които би трябвало да омръзнат бързо, но се хващам, че се заигравам всеки път щом видя Ray Ray.
Dicewars може би заслужава отделен пост, но ще я натикам в общия. Играта представлява смесица между игра на зарове и походова стратегия. В началото избирате брой на играчи и карта, която представлява разпределен на територии континент. Всички участници имат няколко парчета земя, върху която "армия" от няколко зара се е разположила. Когато се "сбиете" се надявате вашите хвърлени зарове да са като сбор по-големи от тези на противника. Ако са - печелите ново парче земя и всички зарове, с които сте атакували, освен един, който пази старата територия, се преместват на новата ви земя. Ако сте на равно или сбора ви е по-малък от на противника губите цялата войска, с която сте атакували, освен един зар. След края на рунда компютъра разпределя нови зарове по някаква негова логика, която може да ви скъса нервите, но спомага доста за да е балансирана играта. С Dicewars половин час от деня ви може да отиде като нищо.
Timefighter е заглавие, за което не мога да си обясня защо изобщо отделям от времето си. Историята е меко казано ненормална - вие сте някакъв вид времеви пилот, който благодарение на изобретен от Леонардо портал обикаля из историята и се бори с нападналите планетата извънземни. Да, Леонардо, пътуване из времето и извънземни, което може би нямаше да е толкова лошо ако самолетите на нашия човек не бяха бяха съобразени с епохата. Какво от това ли? Ами представете си как машина от Ренесанса избива купища инопланетяни заедно с космическите им кораби. А за да е цирка пълен същите високо технологични нашественици нападат корабите в морето, но не с бойни машини, а под формата на огромни пипала. Как тогава играта ми е привлякла вниманието? Има стреляне, много стреляне. Навсякъде летят лазерни лъчи, а това, че противниковите са в гаден зелен цвят и не се различават лесно от задния фон, само допълнително усложнява маневрирането в цялата лудница. Освен това нивата са дългички и няма да спасите света на бързо. Така че Timefighter е подходяща игра ако в момента умирате от скука и дори сблъсъка на средновековието и извънземните би ви се сторил интересен.
Що се отнася до някои проблеми, може да има множество гледни точки към тяхното решаване. Към единственото ниво в тази игра има точно 30 подхода, които ще трябва да използвате/налучкате. Слончето ви, за което горката биология твърди, че не може да скача, препуска из екрана, явно гонещо Супер Марио в градската канализация. Дебилният геймплей (силна дума за преживяването) рядко изненадва, но пък превъртането отнема под 10 минути, така че може да уплътни времето между безсмислените quiz-ове във Facebook. Ако не помните кога за последно сте изиграли едно и също ниво 30 пъти - This is the only level.
